Прекрасните стари имена на месеците, които сме забравили
Имената на дванадесетте месеци от годината, които използваме през днешния ден в България, са от латински генезис, написа Edna. В предишното обаче нашите предшественици употребявали изцяло български имена за месеците, които ние сме не запомнили.
Ето по какъв начин са ги наричали:
Януари. Старото българско име на януари е Голям Сечко, защото огромният мраз пресича всякаква земеделска активност. Старото славянско наименование на месеца е просинець. Прабългарите наричали този месец Алем.
Февруари. В българските народни приказва е публикувано названието Малък Сечко (в по-стар вид: Малък Сечен), тъй като февруари има единствено 28 дни, за разлика от Голям Сечко (януари), който постоянно има 31 дни. Старото славянско наименование на месеца е сѣчень. Прабългарите наричали този месец Тутом.
Март . Прабългарите наричали този месец Читем, а славяните соухы, защото през този месец падат минимум превалявания.
Април . Старото славянско име на този месец е билo брѣзовъ т.е. брезов, тъй като през този месец се разлистват брезите. Прабългарите наричали този месец Твирем.
Май . Старото славянско име на този месец е било трѣвенъ т.е. тревен, безусловно „ тревен месец “; месец, през който пониква тревата.
Прабългарите наричали този месец Вечем. Други източници, които посочват месец май с името Сретен, настояват, че по този начин са го наричали прабългарите.
Юни . Старото славянско име на месеца е било изокъ (изок). Така се е наричало насекомото жетвар, което се появява всеобщо през този месец, нападайки посевите.
Юли. Старото славянско име на месеца е било чръвенъ (червен). Това наименование е обвързвано с вид червей, който хората събирали през този месец, с цел да създадат от него алена багра.
Прабългарите наричали седмия месец в годината Сетем.
Август . Старото славянско име на месеца е било заревъ (зарев), тъй като съгласно една теория елените се намират в любовния си интервал по това време и реват мощно.
Септември . Старото славянско име на месеца е роуинъ (руен, „ жълточервен “), защото през този месец пожълтяват тревата и листата на дърветата. Прабългарите наричали този месец Девем.
Октомври . Старото славянско име на месеца е било листопадъ (листопад), защото през този месец листата на дърветата започват да падат.
Прабългарите наричали този месец елем.
Ноември . Старото славянско име на месеца е гроуденъ (груден), защото през този месец земята се сковава от мраз и става на грудки (буци).
Прабългарите наричали този месец Елнем.
Декември . Старото славянско име на месеца е стоуденъ (студен). Прабългарите наричали този месец Алтом, а народът – снеговей.
